Опазване на почвите в България

Кандидат:	Русенски университет „Ангел Кънчев“
Наименование на проекта:	Опазване на почвите в България
Срок на проекта:	Четири години - (септември 2014 – септември 2018)

Описание на проблема

Почвите в България се разграждат тревожно бързо . Някои последни проучвания показват че много стопанства, особено в Северна България, губят повече от 5 тона почва на хектар на година от ветрова и водна ерозия. Професорите Кутев и Колев от Институт „Н. Пушкаров” докладват за годишни загуби на почва от 3 до 10 тона на хектар средно, наблюдавани в Северна България между 1988 и 2004 г., (http://iss-poushkarov.org/Projects/Enprsci.htm). България не е единствена в това отношение, тъй като изследвания в други страни-членки на ЕС показаха подобни измервания на загуба на почви между 2-7 t/ha. http://eusoils.jrc.ec.europa.eu/events/SummerSchool_2006/images/EUR22193en.pdf) Тенденцията към този вид загуби, особено в България, вероятно ще нараства, като причините се основават на интензивна основна обработка на почвата, използване на тежка техника, както и неподходящи методи за обработката и. Освен това, нарастването на капиталовите вложения от страна на българските фермери, както и повишените цени на зърното, насърчават интензификацията и допълнителната деградация на почвата, нейното уплътняване и ерозиране. Такъв процент загуби е недопустим – на някои площи няма да могат да се отглеждат окопни култури в близките двадесет години, а в някои случаи и по-скоро. Основната причина за проблема са практиките на многократна обработка на почвата чрез обръщане на пласта (дълбока оран). Прекомерната употреба на тежки машини, вкл. дискови, води до значително уплътняване на почвените слоеве, което предразполага към водна ерозия . Основната причина за тези вредни практики е, че фермерите в региона не са инвестирали в нови технологии за опазване на почвата . Те се съсредоточават предимно върху краткосрочни резултати и не обръщат голямо внимание на дългосрочните последици за околната среда. Настоящите земеделски практики са повлияни от погрешни стимули, липса на достатъчно обучение и съвременни знания. Много фермери обработват земя, наета от собственици и нямат дългосрочен интерес към запазване на плодородието и. Нарастващите цени на суровините насърчават използването на т.н. „маргинални земи”. Още повече, че земеделските операции са базирани до голяма степен на остарели практики, които са единственото, с което са запознати много от фермерите. Най-важното е, че в България консултантските услуги не могат напълно да осигурят експертно консултиране по отношение на новостите при приложение на технологиите в земеделието. По отношение на институционалния и правния контекст на опазването на почвата, изискванията на ЕС са за взаимно придържане към добрите практики в тази област. Ако основните практики за опазването на почвата не се спазват точно, фермерите рискуват да загубят плащанията по програмата. Правилата на ЕС сами по себе си не са достатъчни за решаване на проблема, тъй като фермерите от региона не разбират ясно как да прилагат тези технологии за опазване на почвата. Нашият проект ще отговори на нуждата от обучение чрез разширени услуги, организирани от преподаватели от Русенския университет с инженерен и агрономически профил, за фермерите от региона. Ние ще демонстрираме нови практики за опазване на почвата и ще обучим фермерите как да ги внедрят успешно. Ще използваме също услугите на преподаватели с агрономически профил от Университета Корнел, който има опит в научните изследвания и обучението в практически техники за опазване на почвата в много региони на САЩ. Университета Корнел е работил с Русенския университет в предишен проект, подпомогнал разработването на програма за устойчиво земеделие през 2005-2006. Доцент Георги Митев е специализирал в Университета Корнел и в резултат на това е създал Лаборатория за управление на почвите и водите.

Цели на проекта

Основната цел е да се насърчи усвояването на технологии за опазване на почвата чрез развиване на подходящи дейности по разширени услуги и изнесено обучение и потвърждаване на резултатите от участващите фермери (поне 15 фермери от областите Русе, Търговище, Плевен, Велико Търново и Добрич).

Участващите фермери, съветвани и подкрепяни от проектния екип, ще усвоят технологии за опазване на почвата, които ще ограничат по-нататъшните им загуби и ще им помогнат да поддържат своята пригодност за плащания по Европейските програми. Проектът ще включва четири специфични елемента, които ще доведат до постигане на проектните цели. Тези елементи са: измерване на загубите на почва и агрономическите практики; съобщаване на резултатите и изводите; иновативно прилагане на решения; оценяване на резултатите.

Измерване

Първо проектният екип ще извърши пълно измерване на загубата на почва във всяко от стопанствата на участващите фермери. Фермерите трябва да осъзнаят дълбочината и размерите на проблема, както и възможните решения. Всяка ферма ще бъде оценена по отношение на здравословното състояние на почвата, като уплътняване, ерозионна податливост, стабилност на почвените агрегати, хидравлична проводимост и хранителен статус. По-нататък, в технологичния файл ще бъде представен пълен списък на агрономическите практики. (Такива услуги се предоставят в САЩ онлайн на уебсайта на Националната служба за опазване на ресурсите към Министерството на земеделието: www.nrcs.USDA.gov). Събраните данни ще бъдат оценени и синтезирани чрез използването на няколко методологии. Една от тях е моделът на Министерството на земеделието на САЩ, RUSLE, който е промишления стандарт за оценяване на взаимодействието между здравословното състояние на почвата и земеделските практики.

Съобщаване

След това, констатациите ще бъдат представени на фермерите, като се опишат всички аспекти на здравословна почва в техните стопанства и последствията от продължителната почвена ерозия. Екипът ще предложи решения на базата на успешно усвояване на технологиите за опазване на почвата в САЩ и Европа. Експерти от Русенският университет и университета Корнел ще подпомогнат този процес. Констатациите ще бъдат съобщени не само на участващите фермери, а и на други, които биха се облагодетелствали от подобреното опазване на почвите в региона, включително и на представители на Министерството на земеделието, национални и регионални фермерски организации, водещи фигури в общността и консултантски организации по политиките на ЕС.

Въвеждане на иновативни решения

За да подпомогне усвояването на технологиите за опазване на почвата, проектният екип ще осигури наблюдението на няколко парцела за изпитания, за да могат фермерите да разберат влиянието на новите технологии. Всеки фермер, участник в проекта, ще отдели и предложи собствена земя в размер на 0, 2 - 0,5 ha където проектният екип ще приложи новия метод за опазване на почвата. По този начин всеки фермер ще се включи директно в изпълнението на проекта и ще може да прави сравнения, да изчислява ползи и да разпространява широко положителното влияние. Това е моделът, установен от университетски услуги за изнесено обучение в САЩ. Фермерите ще бъдат канени на дни на отворените врати, за да наблюдават резултата от новите способи. Именно чрез наблюдение екипът очаква да постигне най-голямо въздействие. Основната идея на проекта се основава на приложение на американската система за изнесено обучение и услуги, при която университетски научни изследователи обучават хора, които не са студенти, как да прилагат нови технологии, получени чрез практически изследвания. Преподавателите от Русенския университет ще се научат да предлагат изнесено обучение на фермери в региона, които полагат усилия да опазват почвата, чрез прилагане на напълно проучени и изпитани решения. Очаква се, че успехът на този проект ще доведе до допълнителни възможности за изнесено обучение по опазване на почвата за Русе и други селскостопански университети в България. Ще бъде създаден нов Център за разширени услуги и трансфер на технологии и иновации в земеделието (CESTTIA) към Русенския университет.

Оценяване

Оценяването на проекта ще бъде лесно, защото в самото му начало ще определим базови стойности. Нашите начални изследвания на здравословното състояние на почвата и работата на полето ще бъдат обновявани непрекъснато през цялото времетраене на проекта, което ще ни осигури индикатори на въздействието на изпитваните методи за опазване на почвата. Освен това, ще анкетираме участниците относно контакта им с проектния екип. Разбираме ясно, че нагласата на фермерите е също толкова важна, колкото физическите измерения на въздействието на проекта. Участващите фермери трябва да имат принос към проекта – в противен случай, няма да сме ефективни. Накрая ще предоставим цялостна оценка на въздействието на проектния цикъл, която ще включва всички физически и икономически въздействия върху фермерите, и ще разработим препоръки за непрекъснато прилагане на способите за опазване на почвата в цяла България.