Опазване на почвите в България

Проект на Русенски Университет "Ангел Кънчев", финансиран от фондация Америка за България

 

Дейности

Дейност 1: Набиране и създаване на фермерската група

Проектният екип работи с фермерите в региона, за да развие интереса им към програмата на проекта. Набирането на участници става предимно чрез индивидуални срещи на базата на предварителни проучвания относно състоянието на фермерите. Ще се провеждат срещи в Русенския университет и други места, удобни за фермерите, изявили желание за участие. Разработват се презентация и брошури, които ясно ще съобщават ползите от проекта за участващите фермери. Намеренията са да се съберат всички фермери преди началото на пролетната кампания за 2015 г. Тъй като проектът ще има повторяемост, обусловена от сезонността в земеделието, то фермерите ще продължат участието си в четири сезона на отглеждане на културите. В този смисъл е заложена устойчивост на проекта още в началните му фази.

Дейност 2: Работа с обществеността и разработка на уебсайт

Важна характеристика на проекта е публичното участие и прозрачност на всички дейности. Целта е всички участващи фермери и голяма част от ангажираните в земеделкото производство да разберат ясно положителното въздействие на предлаганите иновации върху опазване на почвите и икономическите показатели. Екипът на проекта възнамерява да участва в селскостопански изложения в периода 2015-2018. Там ще се провежда представяне на проекта пред по-широка публика и ще се организират допълнителни срещи с фермери, които проявяват интерес за участие. В началния период ще се разработи уебсайт, в който подробно се описват идеите на проекта. Той ще се допълва и обновява непрекъснато. В по-късните етапи на развитие на проекта ще има допълнително оповестяване на резултатите пред представители на Европейската Комисия за продължаване на съвместни изследвания.

Дейност 3: Съгласуване на полските изследвания с предлаганата иновативна технология

В основата на проекта е непрекъснатото изследване на физико-механизчните свойства на почвата в опитните полета и други площи на фермерите, участващи в проекта, заети със същите култури. В тези земеделски земи ще се измерват и анализират показатели като обемна плътност, порьозност, органично вещество, структура на почвата, стабилност на почвените агрегати и водопроводимост. Ще измерват също и pH средата, съдържанието на азот, фосфор и калий.

Лабораторията за управление на почвените и водни ресурси към Аграрно-индустриалния факултет на Русенския университет ще извърши измерванията за всяко от изпитваните полета и ще сподели данните с участващите фермери. За сравнителни изследвания ще се ползват услугите и на други лаборатории. Нов момент в изследване на технологиите за опазване на почвите е включване компоненти на модела RUSLE, по-специално растителна покривка на почвата и дейността на фермерите. Данните ще се използват от екипа на проекта за анализ и предложение за коригиране на агротехническите мероприятия. Ццялата информация ще се интегрира в коригираното универсално уравнение за оценяване загубите на почва RUSLE 2, което е разработено от Министерството на земеделието на САЩ за точно измерване на въздействието на почвената ерозия върху цялостното здравословно състояние на почвата. В САЩ този модел е използван като ръководство за вземане на решения от фермери, агрономи, както и от службата за опазване на почвата към Министерството на земеделието, както и за определяне на оптималния метод за опазване на почвата за всяко конкретно поле. Моделът използва физическите и химическите свойства на почвата и ги съчетава с данните от измерването на наклона на полето (за кратко писание на модела вижте). Моделът ще бъде използван и прилаган по същия начин от Русенския университет и от участващите фермери. Измерванията за качеството на почвата ще бъдат извършени от екипа на Русенския университет и обсъдени с научния ръководител от Университета Корнел, координатора на проекта и екипа на Фондация Америка за България. За всяка ферма и всяко изпитвано поле ще има подробен файл. Тези файлове ще са достъпни са съответния фермер и за проектния екип. Всеки от фермерите ще има достъп до своите данни, както и до общите проектни данни и събития. Преподаватели от Корнел, в сътрудничество с проектния екип от Русенския университет, ще анализират и интерпретират данните, както и ще обучат студенти и преподаватели от Русенския университет как да използват програмния продукт, използващ модела RUSLE 2. Резултатите ще бъдат солидна основа за препоръчваните на участващите фермери технологии за опазване на почвата.

Екипът ще направи списък на всички подходящи полски операции в участващите ферми, тъй като това също ще помогне за по-доброто разбиране на използваните технологии и вида на използваните съоръжения, достъпни за фермерите. Възможно е да се направят измервания и в участъци от земята на фермери, които не са включени в проекта.

Дейност 4: Полеви експерименти

Като използват резултатите, събрани от фермите и интегрират информацията с помощта на модела RUSLE 2, екипът и ръководителите на проекта ще разработят методологии, които ще намалят загубата на почва и ще подобрят цялостното здраве на почвата в участващите ферми и опитните участъци на Русенския университет. Ще се консултираме и с нашите съветници от Университета Корнел, за да сме сигурни, че нашата работа е обективна и ще бъде професионално оценена.

Като се имат пред вид проблемите на загуба на почва и уплътняването и в Северна България, ние очакваме, че нашата методология ще се фокусира основно върху намаляване броя на обработките чрез използване на доказани конструкции машини. Целта е да се подпомогне запазването и развитието на органичното вещество в почвата в някои полета със силно влошено качество. Всеки фермер, участващ в проекта, ще позволи създаването на нови експериментални участъци в обработвааните от него земи в размер от по 0,2 - 0,5 ha. Иизбират се тези участъци, които са най-застрашени от ерозия. Иновативните моменти ще бъдат приложени на експерименталните участъци. Фермерите ще отглеждат същите култури в околните участъци по класическата технология, използвана в по-голямата част от Северна България и в съответствие с настоящия им сеитбооборот. Експерименталните полета ще бъдат обработени и засети с нови машини, доставени със средства по проекта. Тези полета ще бъдат контролната група, от която ще се събират базовите стойности за сравнение. Те ще бъдат използвани също за демонстриране на разликите, успеха и икономическите ползи по време на дни на отворените врати, семинари, индивидуални и групови посещения.

След като фермерите разберат ефекта от новите технологии, другите полета ще бъдат използвани за същите култури, но при намален брой на обработките на почвата. Ще използваме някои способи, които са по-малко разрушителни за почвата, като разрохкване без обръщане на пласта и директна сеитба, а в някои полета ще се въведат естествени водозадържащи материали. Свойствата на почвата и добивът ще бъдат измервани и анализирани за всяка година. Най-важното, ще се записват разходите за всяка една от тези полски операции. Това ще помогне да се разработят бюджети на технологиите за отглеждане. Един от аспектите на минималната или нулева обработка е, че тези операции ще бъдат много по-евтини в дългосрочен план, поради намаленото използване на енергия, понякога наполовина, в сравнение с класическите способи. Бюджетите ще бъдат споделени с всички участващи фермери.

Дейност 5: Семинари по опазване на почвата

Ще се провеждат семинари за участващите фермери през целия проектен период, на базата на модела за съобщаване, описан в предишна част на този проект. Изключително важно е всички участващи фермери да разберат ясно агрономическото въздействие на всяка полева операция, провеждана на тяхната земя: операции, които насърчават опазването на почвата, както и такива, които я намаляват. Фермерите ще имат достъп до цялата проектна информация в реално време. Разработваният уебсайт ще даде достъп с парола за участниците до секции, които ще съдържат цялата налична информация. Основната цел на семинарите ще бъде да помагат на фермерите да тълкуват тези данни и да разбират напълно тяхната значимост.

Първоначално, семинарите ще се фокусират върху основна информация за химичните и физически свойства на почвата. В последствие, фокусът ще се измести върху тълкуване на данните от фермите и практиките за обработка, използвани за подобряване здравословното състояние на почвата. Последните семинари ще се съсредоточат върху преглед на резултатите от проекта, включително и пълен преглед на финансовите аспекти на новите практики на оран.

Дейност 6: Създаване на Сектор за разширени услуги, трансфер на технологии и иновации в земеделието, (СРУТТИЗ) като подразделение на Центъра за трансфер на технологии, функциониращ към Научно-изследователския център

Съзнаваме ясно, че без компонента гражданско общество, проектът ще пропусне възможностите да увеличи въздействието си в цяла България . Понастоящем, в България няма действаща и напълно професионална организация на фермерите и специалистите, работещи по опазване на природните ресурси, включение в земеделското производство. Освен това, няма много аграрни институции, които формират основата за подкрепа на гражданското участие. Макар че има много групи, които са активни в прокарването на дневен ред, концентриран върху защита на околната среда, тези, които включват интересите на фермерите, са твърде малко.

Създаденият СРУТТИЗ ще спомогне да се продължи успешно работата по насърчаване развитието на асоциация от фермери, посветена на опазването на българските земеделски земи. В момента в България не съществува такава организация.

Дейност 7: Дейности свързани с устойчивостта на проекта

За осигуряване на устойчивост на проекта след завършването му, ще се работи с нашите партньори за подкрепяне на продължително подобряване на практиките за обработка на почвата в цяла България. Развитието на СРУТТИЗ е пример как ще разширят и продължат целите на проекта доста напред в бъдещето. Тъй като работата по проекта е изцяло практическа и има непосредствена полза за много фермери, ще очакваме да получим допълнителна подкрепа за нашата работа от Русенския Университет .

Идеалният резултат би бил българското правителство да признае значимостта на нашия труд за повече заинтересовани хора в България и да предостави на Министерството на земеделието предложение за продължаване на проекта. Ще се обърнем директно и към различни доставчици на производствени ресурси, особено дилъри на селскостопанска техника и производители на техника за обработка на почвата.

Дейност 8: Разработка на програмен продукт

За участващите фермери ще бъде разработен специфичен програмен продукт, който ще бъде основа за консултиране на широк диапазон от фермери, особено в Северна България. Продуктът ще включва база данни и ще създаде динамичен модел, разрешаващ на фермерите да въвеждат своите данни за здравословно състояние на почвата в база данни; моделът ще създава възможни/препоръчителни агрономически и икономически решения на проблеми в обработката без обръщане на пласта. Целта ще бъде да се разработи оптимална практика за обработка на почвата за индивидуалните ферми: такава, която ще намали операциите по обработката на почвата, но ще доведе до значителни икономически ползи за фермерите. Този програмен продукт ще бъде препоръчителен: той ще осигури основа за консултиране на фермерите във връзка с решения за избор на култура, полски операции и други елементи като семена и торове.

Очаква се програмният продукт да бъде общ, тъй като почти всички ферми в Северна България страдат от умерена до значителна загуба на почва. Разработването на програмния продукт ще подпомогне и устойчивостта на проекта, тъй като ще се акцентира върху опита на участващите фермери, като даде възможност на други фермери да се възползват от опита на първоначалната група.

Дейност 9: Технико-икономическа оценка

Разработването на цялостна технико-икономическа оценка за прилаганите иновативни технологии с акцент върху въздействието им на ниво земеделско стопанство и практическото и приложение за всеки фермер, участващ в проекта е ключовият момент, който може да убеди фермерите дали се е работило в правилното направление. Разбираме ясно, че решенията на проблема за опазване на почвите трябва да са икономически осъществими, за да са полезни за местните фермери. Техническият анализ ще се концентрира върху практически решения на проблема за опазване на почвите: ще се определи, коя технология е била най-успешна и защо. Икономическата оценка ще се съобрази с разходите за оборудване и полски операции, и ще се сравнят с подобренията в здравословното състояние на почвата. Този двустранен подход ще ни даде информация, на основата на която ще бъдат направени препоръки към участващите фермери, а по-нататък, и на други фермери. Тези постижения ще станат достояние на широката общественост.